Община Пловдив, район Западен

ГРАЖДАНСКА РЕГИСТРАЦИЯ И АДМИНИСТРАТИВНО ОБСЛУЖВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО

За контакти и информация: тел.: 032 / 604 816; 032 / 604 839.

Административното обслужване се осъществява в стая 11, която се намира на ет. 1 /партер/ в сградата на районната администрация, на адрес: гр. Пловдив, ул. Вечерница №1А.

ВАЖНО:

Удостоверения въз основа на регистъра на населението се издават на лицата, за които се отнасят, на законните им представители или на техните наследници, удостоверения могат да се издават и на лица, различни от изброените, но единствено когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно. Това изискване е заложено в чл. 5 на Наредба № РД-02-20-6 от 24 април 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, в сила от 16.08.2012 г., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието (обн. дв. бр.37 от 15 май 2012г., изм. дв. бр.69 от 11 септември 2012г., изм. и доп. дв. бр.82 от 20 септември 2013г., доп. дв. бр.53 от 14 юли 2015г., изм. дв. бр.69 от 8 септември 2015г., изм. и доп. дв. бр.5 от 17 януари 2020г.), и ограничава възможността за ползване на т. нар. „генерално пълномощно“, т. е. общо пълномощно за всичко с изброяване и др. или и всички останали орани. За целите на административно обслужване в служба „ГРАО“ е необходимо всяко действие да бъде конкретизирано изрично в пълномощните, които се представят.

Полезна информация:

1. Адресна регистрация:

1.1. Адресна регистрация по постоянен адрес – необходимо е да бъдат представени документи за собственост на жилищния имот, в който ще бъде извършена регистрацията, както и съгласие на собственика на имота, изразено в писмена форма /декларация/, която се попълва пред длъжностно лице по гражданско състояние на място или при отсъствие на собственика се представя с нотариална заверка на подписа.

1.2. Адресна регистрация по настоящ адрес – необходимо е да бъдат представени документи за собственост на жилищния имот, в който ще бъде извършена регистрацията, както и съгласие на собственика на имота, изразено в писмена форма /декларация/, която се попълва пред длъжностно лице по гражданско състояние на място или при отсъствие на собственика се представя с нотариална заверка на подписа.

2. Удостоверение за наследници – издава се единствено на наследници или упълномощени от тях лица и следва да се има предвид, че не винаги е възможно удостоверенията за наследници да бъдат издавани експресно, всеки случай е различен и понякога се налага да бъдат изисквани документи от други общини, което удължава сроковете за издаването на документа.

3. Акт за раждане - при регистриране на раждане, настъпило в чужбина, данните за името на титуляря, датата и мястото на раждане, полът и установеният произход се вписват в акта за раждане така, както са вписани в представения препис или в превода на български език на чуждия документ, а когато раждането е настъпило в България данните за името на титуляря, датата и мястото на раждане, полът и установеният произход се вписват в акта за раждане по правилата на законодателството на Република България. Право да получат акт за раждане или да подават заявление за регистриране на раждане, настъпило в чужбина имат следните лица:

3.1. родителите на малолетно лице;

3.2. настойникът на малолетно лице и на лице, поставено под пълно запрещение;

3.3. непълнолетното лице и неговите родители;

3.4. попечителят на непълнолетно или поставено под ограничено запрещение лице;

3.5. лицето, когато е навършило 18 години и не е поставено под запрещение;

3.6. упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно от лицата по т. 3.1 – 3.5.

4. Акт за брак - актът за сключен граждански брак се съставя от длъжностното лице по гражданското състояние, пред което встъпващите в брак лица са изразили съгласието си да встъпят в брак един с други, както и въз основа на един от следните документи: съдебно решение; препис или извлечение от акт за брак, съставен от български дипломатически или консулски представител или от чуждестранен местен орган по гражданското състояние; препис от акт за сключен граждански брак по чл. 63 и 66 от Закона за гражданската регистрация. При регистриране на брак, сключен в чужбина, данните за имената на сключилите брак, датата и мястото на сключване на брака се вписват в акта за сключен граждански брак така, както са вписани в представения препис или извлечение или в превода на български език на чуждия документ. След съставянето на акта за сключен граждански брак на съпрузите се издава оригинално удостоверение за сключен граждански брак по утвърден образец.

5. Акт за смърт - актът за смърт се съставя въз основа на съобщение за смърт не по-късно от 48 часа след настъпването на смъртта. Актът може да се състави и след изтичането на срока по ал. 1, без да е необходимо решение на съда за това, когато се наложи съдебномедицинско освидетелстване на трупа при условията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс. Органите на съдебната власт, назначили съдебномедицинската експертиза, издават документ, удостоверяващ причината за забавянето. Актът за смърт се съставя въз основа на един от следните документи:

5.1. писмено съобщение за смърт по образец съгласно чл. 2 от Наредба № 42 от 2004 г. за въвеждане на международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето - десета ревизия (ДВ, бр. 111 от 2004 г.);

5.2. съдебно решение;

5.3. препис или извлечение от акт за смърт, съставен от български дипломатически или консулски представител или от чуждестранен местен орган по гражданското състояние;

5.4. препис от акт за смърт по чл. 63 и 66 от Закона за гражданската регистрация.

6. Признаване и допускане на изпълнението (отразяване на промените в българските граждански регистри) на чуждестранни съдебни актове при развод или промяна на имена в чужбина:

6.1. Необходими документи:

- Оригинален съдебен акт, съдържащ отметка, че е влязъл в сила или окончателен, който е преведен и легализиран по съответния ред;

- Нотариално заверена Декларация за обстоятелствата по чл. 117, т. 3 и т. 4 от Кодекса за международно частно право.

6.2. Обръщаме внимание, че има различни възможности за превод и легализация на чуждестранни документи:

6.2.1. За държави, които са страни по Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични документи (1961 г.), следва да бъдат оформени с апостил, поставен от тяхното Министерство на външните работи и преведени на Български език по един от следните начини:

- от консулски или дипломатически служител в държавата по произход на документа;

- от оторизирана от Министерството на външните работи на Република България Агенция за преводи.

6.2.2. В случай че документите не притежават или не могат да бъдат снабдени с апостил, за да произведат действие на територията на Република България, те трябва да бъдат удостоверени (легализирани) съгласно общоприетата практика:

- изисква се документът да бъде заверен от Министерството на външните работи на издаващата държава;

- щемпелът на Министерството на външните работи на чуждата държава следва да бъде удостоверен/легализиран от българското дипломатическо или консулско представителство в тази държава.

- документът следва да бъдат преведени на Български език по един от начините, посочени в т. 6.2.1.

6.2.3. За държави-членки на Европейския съюз по облекчен ред съгласно Регламент (ЕС) за 2016/1191 на ЕП и Съвета от 06.07.2016 г. за насърчаване на свободното движение на гражданите чрез опростяване на изискванията за предоставяне на някои официални документи в ЕС и изменение на Регламент (ЕС) 1024/2012 г. Официалният документ следва да се изисква от органът, който го е постановил за целите да бъде ползван в България и чуждестранният орган го издава ведно с многоезично удостоверение, което се прикрепя като неразделна част към документа, което всъщност представлява превода и повече заверки или легализации не са необходими.

6.2.4. За държавите, с които Република България има подписани двустранни договори за правна помощ, в които са залегнали текстове за освобождаване на документите от легализация с апостил, издадените от чуждата държава документи следва да носят щемпел на оторизираното в договора ведомство. Така издаденият документ се признава от българските институции и се нуждае единствено от превод на български език и заверка на превода.