Община Пловдив, район Западен

Община Пловдив – Район „Западен“ е най-зеленият административен район на гр. Пловдив.

Тук се намират едни от най-знаковите обекти, представляващи туристически интерес:

1. Гребната база на гр. Пловдив е спортно съоръжение, предназначено за упражняване на спорта гребане. Намира се в парк „Отдих и култура“, непосредствено до стадион Пловдив и пловдивския зоопарк. Това е най-голямата подобна база на Балканите, където могат да се провеждат състезания по гребни спортове. Около нея има множество туристически атракции и към момента е едно от най-популярните места в Пловдив за разходка, спорт и отдих.

2. Парк „Отдих и Култура“ е един от най-големите паркове на територията на община Пловдив, намира се южно и западно от Гребната база.
Корекциите на коритото на река Марица са довели до унищожаването на много острови на територията на град Пловдив – един от тях е островът известен като „Царския остров“. През 1892 г. жителите на село Мечкюр (дн. кв. Прослав) са поискали размяна на острова срещу 500 дка мера, за паша за техния добитък. Малко след това българският княз Фердинанд закупува острова и така островът започва да се нарича „Княжески остров“. Островът е бил поддържан от работниците в близкия държавен разсадник. През 1922 г. цар Борис III решил да продаде имота на село Мечкюр (дн. кв. Прослав). Продажбата става през пролетта на 1924 г. за сума далеч по-малка от действителната му стойност.
През 1936 г. източната част на Царския остров със закон се превръща в парк за отдих на пловдивчани. Пловдивският кмет Божидар Здравков поискал също към парка да се присъедини младата дъбова гора към държавния разсадник. Първите проекти за уреждането на бъдещия парк били изготвени още същата година. Още тогава кметът имал идея там да има голямо езеро, басейни, зоологическа градина и стадион.
През 1937 г. там е открит Ловният парк. Седем години по-късно техническата служба при общината се заела да изготвя нов проект. След 1944 г. островът е наречен „Острова на свободата". През 1947 г. Пловдивския градски общински съвет взема решение на островът да се създаде народен парк. Десет години по-късно вече се говори за Народен парк „Отдих и култура“. Същинското строителство на парк започнало през пролетта на 1960 г. Тогава били оформени подстъпите към парка. До него трябвало да води голяма алея с воден канал, който през зимата да се използва за ледена пързалка. По това време паркът и лонгозна гора до него са на площ от 2800 дка.
Грандиозен проект започва през 1964 г. към парка е включен и теренът на някогашния държавен разсадник. Започват да се засаждат екзотични растения от различни континенти, които били по-късно изкоренени при изграждането на розариум. През 1970-те са се предвиждали изграждането на летен театър, тракийско селище, старобългарска крепост, виенско колело, делфинариум, лятна читалня, лятна дискотека и др.

3. Пловдивският зоопарк е една от атракциите за пловдивчани и техните семейства. Към момента е затворен за реконструкция и разширение. Намира се в непосредствена близост до Гребната база и граничи с парк „Отдих и Култура“.

4. Мостът на Гребна база „Пловдив“ е пешеходен мост, завършен през 1989 г. и разположен над гребния канал на Гребна база „Пловдив“. Популярна туристическа атракция е, там влюбени двойки по традиция поставят катинарчета, които образно заключват любовта им във вечността.

5. Братската могила (Пантеон „Братска могила“) е мемориален комплекс в Пловдив, посветен на падналите за Освобождението на България от османско владичество и по време на Балканските, Първата световна и Втората световна войни. Булевард „Свобода“ свързва монумента с Хълма на Освободителите, където е разположен емблематичният паметник на Съветската армия (известен с името Альоша) - гранитна статуя с височина 10,5 м, издигаща се на върха на хълма.
През 1968 г. Градският народен съвет избира за създаване на проект за мемориала колектив в състав: арх. Любомир Шинков – ръководител, арх. Владимир Рангелов и скулпторите проф. Любомир Далчев и неговите ученици Ана Далчева и Петър Атанасов. По това време Ана Далчева е вече съпруга на Л. Далчев. До 1971 г. е изготвен технически проект от екипа на арх. Л. Шинков и са започнати строителните работи. Строителството е извършено от Иван Атанасов и Атанас Атанасов. Заради официалното откриване строежът е останал незавършен. Липсват художествено осветление и музикално озвучение. Изграден е от бетон, варовик (врачански камък) и бронз. На 9 септември 1974 г. Тодор Живков открива паметника по случай 30-годишнината от деветосептемврийския преврат. След 1989 г. паметникът е ограбван няколко пъти, като металните елементи от скулптурите се съхраняват в хранилища на комплекса.
През 2010 г. Здравко Димитров, кмет на район „Западен“ в Пловдив (2007 – 2011) поема инициатива за реконструкция на паметника в закрит арт център и концертна зала. През 2012 г. същият Здравко Димитров, вече в качеството си на областен управител предлага мемориалът да бъде включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Тези идеи не са осъществени. Мемориалът не е обявен за паметник на културното наследство и остава застрашен извън регистрите на защитените културни ценности.

6. Mall Plovdiv е първият в Пловдив и региона модерен търговски център в Пловдив. Ситуиран е на ъгъла на бул. „Свобода“ и ул. „Перущица“. Mall Plovdiv обединява над 110 търговски обекта, предлагащи популярни световни и местни марки, мултиплекс, кафенета, заведения за бързо хранене и ресторант, детски център, автомивка, подземен и наземен паркинг. Разполага още с клонове на банки, мобилни оператори, застрахователни брокери, химическо чистене, аптека и книжарница с панорамна тераса. На територията на търговския център се намира и мултиплексът Cinema City с 11 кинозали, сред които и 4DX. Mall Plovdiv разполага с платен надземен и подземен паркинг за над 530 автомобила. Работното време за посетители е от 10:00 ч. до 21:00 ч., 7 дни в седмицата.

7. Останки от древният римски акведукт на Коматевско шосе, който е водоснабдявал Пловдив.
Водата за водоснабдителната мрежа на града се получава от три каптажа на склоновете на Родопите – два в местността „Марата“ край днешното село Марково и един в местността „Кайнаците“ край днешния град Куклен. Каптажите при Марково са добре проучени. Единият от тях представлява подземен резервоар с размери 13 м × 7 м, частично разрушен при изграждането на съвременен каптаж. Вторият каптаж е изграден като сложна система от тунели – централна галерия и странични клонове. Той не е напълно изследван, но дължината само на един от страничните клонове е 76 m.
От каптажите при Марково и Куклен започва един тръбопровод от глинени тръби и два надземни акведукта, които се събират около днешния квартал Коматево и продължават към града успоредно един на друг, като разстоянието между акведуктите е 30-40 м. Филипополските акведукти са единствените подобни съоръжения, открити в България. Участък от западния акведукт, който е значително по-масивен, е частично реставриран в разделителната ивица на бул. „Коматевско шосе“ при Коматевския пътен възел. Предполага се, че трите водопровода са се събирали на западните склонове на Джендемтепе в разпределителен резервоар (кастелум), който изглежда е унищожен при изграждането на съвременния тунел.
Водоснабдителната мрежа в самия град е разположена под улиците, като тръбопроводи има под всички улици с направление север-юг, но само под някои в направление изток-запад. Уличните тръбопроводи са изградени с глинени тръби, а отклоненията към отделни къщи и чешми – с оловни. Водопроводите водят до множество обществени чешми и фонтани – макар такива да не са открити на място, в града са известни множество скулптурни фрагменти от подобни съоръжения. Водопроводната мрежа обхваща главно равнинната част на града, докато на хълмовете се разчита на отделни кладенци и резервоари за дъждовна вода.
Капацитетът на античните водопроводи на Филипопол се оценява на около 43 хиляди куб.м/ден. За сравнение съвременната консумация на вода в Пловдив е около 170 хиляди куб.м/ден при неколкократно по-голямо население. Западният акведукт е бил с дължина около 6 км. Неговите основи са с различни размери и са фундирани върху набити в земята дървени колони – пилоти. За основа на неговите стълбове (пилони) е изграден непрекъснат зид с ширина 4,4 м. Във височина е използван характерният за римляните начин на зидане – редове каменни квадри са последвани от редове тухли. Тази техника на градеж се нарича opus mixtum, или смесена зидария. Предполага се, че руините на основите на акведукта до античния стадион на Филипопол са част от западния акведукт.

8. ПЛОВДИВ – УСЕЩАНЕ ЗА ИЗКУСТВО И ИСТОРИЯ
Втори по големина в България, Пловдив е най-древният жив град в Европа. Живописното му разположение от двете страни на река Марица и около зелените хълмове определят част от неговата идентичност. От момента на своето възникване през 6 хил. пр. Хр. до днес градът е обитаван без прекъсване. Древната хубост на Пловдив, неговото стратегическо местоположение и културните събития през цялата година го определят като място за непрекъснати срещи на култури и цивилизации. Гостоприемните местни хора са убедени, че Пловдив е най-достойният кандидат за европейска столица на културата и очакват своите гости, за да споделят заедно усещането си за изкуство и история.
Повече тук: https://www.plovdiv.bg/туристи-2/